възхищàвам се, -аш се, несв.; възхитя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Изпитвам възхищение, възторг; очаровам се. Те се възхищаваха от хубостите на България. Вазов. Аз съм в състояние да се възхитя, да се забравя, да се захласна до екстаз от хубавите наши меланхолични народни песни. Ал. Константинов.
|